В съботния ден, чудейки се какво да правя, реших да се разходя по-лежерно до в.Триглав. Така и направих. Сутринта, в девет часа, оставих колата на паркинга, пред х.Партизанска песен и поех по пътеката към х. Мазалат. Времето беше хубаво - нито горещо, нито студено. Разкъсаната облачност ми предоставяше сенки, докато бях по откритите места. Така достигнах и х.Мазалат. Там вече имаше няколко човека. Поръчах си кафе и се любувах на природата. След двадесетина минути поех към върха. Изкачих Вълча глава и още няколко коти от Пеещите скали, когато към Кадемлиите облачността се вплътни и ги обви в гъста мъгла. Няколко пъти се колебаех дали има смисъл да изкачвам върха при тази липса на гледки. Тогава реших да отида само до в.Росоватец, за да проверя видимостта към в.Ботев и да преценя, за нататък. Така и направих, но горе, в посока в.Ботев не се виждаше нищо, а след броени минути гъсти тъмни облаци скриха и двамата Кадемлии. Тогава реших, че по-добре да се отправя обратно, избягвайки риска да ме настигне дъжд или буря. След час и нещо вече си пиех чая на хижа Мазалат, а по-късно се отправих и към началната точка на пътуването си. И така равносметката за деня бе една хубава фоторазходка, без дъжд.
Коментари